Мнозина естети смятат, че изкуството имитира живота, а мнозина парапсихолози са на мнение, че животът имитира изкуството. Как да се разбира това?… Ето няколко удивителни примера…
Артистът, определен да изпълни ролята на Джон Ленън в документалния филм на Би Би Си „Един ден от живота”, бил отстранен от снимки, след като Йоко Оно разбрала, че името му е Марк Чапмън! Защото така се казва действителният убиец на Ленън…
През 1966 година писателката Пърл Бейндър нахвърлила началото на нов роман. Действието на творбата трябвало да се развива в недалечното бъдеще. Тогава пренаселването на Англия уж щяло да
доведе до изграждане на лагери в Хайд парк. Главното действащо лице в романа писателката нарекла Хорват Надоли. Не след дълго полицията заловила в Хайд парк скитник, който се казвал… Хорват Надоли. Странни съвпадения, нали?! Има обаче и по-лошо…
През 1979 година изпълнителят на главната роля във филма „Кучета”, в който става дума за опасността от отглеждането на вълкодави, бил нападнат и разкъсан именно от вълкодав, когато спокойно напускал един ресторант.
Актрисата, изпълнила главната роля във филма „Чукът”, била убита от  драматурга и то с тежък ковашки чук!

Кинопродуцентът Ъруин Алън пък е май направо прокълнат. След премиерата на неговия филм „Посейдон” авария претърпял параходът „Куин Елизабет”. Когато на екран излязъл филмът му „Ад под небето”, в Бразилия избухнали пожари в цели три небостъргача!
Неговият филм „Когато времето изтича” проследява избухването на вулкан. По време на премиерата му избухнал най-неочаквано вулканът Маунт Сейнт Хелънс…
Нерядко тези загадъчни явления водят до тежки лични драми. Когато се подготвял десантът в Нормандия, строго секретни кодови названия се появили във вестник „Дейли Телеграф” като ключови думи в ежедневната кръстословица.
Секретните служби веднага арестували съставителя на кръстословицата и дълго го разпитвали. Оказало се, че той е един безобиден учител, който от 20 години съставял кръстословици за изданието.
Писателят Джеймс Ръск разказал в романа си „Черният похитител” историята с отвличането на Патриша Хърст много преди богаташката щерка да бъде похитена. След трагичното произшествие ФБР арестувало Ръск, но след време ченгетата се убедили, че романът е изцяло плод на въображението му и че писателят няма нищо общо с отвличането.
През 1979 година в басейна на Джули Кристи се удавило дете. Шест години преди това актрисата изпълнила ролята на майка, чието дете се дави във филма на Хичкок „Не гледай сега”. Полицаят, който разследвал действителния случай, се казвал Франк Подмор. Франк Подмор се казвал и един от първите членове на дружеството за парапсихология, който се… удавил в езеро!
Колко вярна е древната пословица: „Съдбата си играе с нас и ние сме напълно безпомощни пред нея…”

АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ

www.SuperAstro.net

Едно от най-странните и ужасяващи свръхестествени явления е спонтанното човешко изгаряне. Съществуват десетки документирани случаи, при които съвсем очевидно се касае за този зловещ паранормален феномен.

Много често властите в различни страни по света намират трупове или по-точно части от трупове, изгорели до неузнаваемост. При това столът или леглото, в които са открити, били в най-лошия случай само леко опушени. От самите жертви на спонтанното самозапалване обаче оставали само лепкави сажди и прах.

Класически е случаят с госпожа Мери Рийзър от Сейнт Питърсбърг, Флорида. Трагедията се разиграла на 1 юли 1953 година…

Самотната вдовица си легнала спокойно, но на сутринта нейната съседка госпожа Карпентър усетила някаква сладникава миризма на изгоряло. В осем часа пристигнала телеграма за г-жа Рийзър, но никой не отворил на пощальона. От вратата, незнайно защо, се излъчвали подозрителни топлинни вълни, а дръжката била така нажежена, че не можела да се пипне с ръка…

Пристигналите полицаи и пожарникари разбили вратата и отразили произшествието в доклада си по следния начин:

„В черен кръг с диаметър от 4 фута лежаха няколко пружини от фотьойл и останките от човешко тяло, състоящи се от овъглен чер дроб, прикрепен към част от гръбнака. Намерихме освен това и череп, свил се до размерите на топка за бейзбол, както и крак, обут в черен платнен пантоф…”

Макар че с това невероятно произшествие се занимавали и ФБР,  и ЦРУ, смъртта на г-жа Рийзър си останала пълна загадка.

Подобен случай е регистриран и във Великобритания през 1970 г. Там по много сходен начин изгоряла г-жа Маргарет Хогън от Дъблин. Съдебният лекар е записал: „Няма съмнение, че жената е починала от изгаряне. Обстоятелствата са необикновени и потвърждават онова, което от известно време наричат „спонтанно човешко изгаряне”.

През 1989 година английски телевизионен филм се опита да осветли и обясни това явление. Посочени са няколко очевидни случая, при които човешки тела са изпепелени така, както това би сторила кълбовидна мълния. Само че в конкретните случаи липсваше какъвто и да било източник на топлинна енергия. Филмът бе окачествен като пълен провал.

През 1973 година тялото на г-жа Сам Сатлоу избухнало в пламъци и то докато лежало в ковчег, изложен в параклиса на градчето Хокуиам в щата Орегон. Трупът и част от ковчега били овъглени. При това вратите и прозорците били затворени, а в самия параклис нямало никакви източници на топлина!

Такива страховити изгаряния са регистрирани както в бившия Съветски Съюз, така и в бившата Народна Република България. Като бивш високопоставен служител на БАН имах възможността да се запозная с някои от тях. Шпиономанията, характерна за онези времена, си каза думата. Всичко беше засекретено и изчезна безследно в архивите на бившата Държавна сигурност…

Някои от жертвите обаче оцелели като по чудо… През 1985 г. професор Джеймс Хамилтън от университета в Нашвил се прибирал вкъщи пеша. Изведнъж усетил остра болка в областта на левия прасец. Погледнал надолу и с удивление съзрял синкав пламък, който излизал от крачола му. Притиснал го бързо с ръка и пламъкът изгаснал. Раната обаче зараснала много трудно. Най-интересното било това, че крачолът дори не бил и опърлен…

Сред оцелелите е и Джак Ейнджъл. През 1974 година изгоряла дясната му ръка, докато той кротко си гледал телевизия. Лекарите, които го прегледали, били много объркани, защото огънят като че ли дошъл някъде отвътре, от недрата на самото му тяло.

Редица парапсихолози смятат, че е напълно възможно всеки един от нас да носи в себе си някакъв вътрешен огън, който се възпламенява от само себе си, но само при определени, все още неизяснени обстоятелства. Каквито и да са тези фактори обаче, явлението започва да придобива обезпокоителни размери. Докато не се изяснят напълно причините за „спонтанното човешко самозапалване”, никой от нас не може да бъде сигурен, че следващата жива факла няма да е именно той…

АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ

www.SuperAstro.net

Те нападат винаги в полунощ… Превръщат се в прилепи или вълци, проникват в домовете на хората през ключалката и се нахвърлят безпощадно върху ужасените си жертви.

От древни времена съществуват поверия, според които определени хора могат да променят облика си и да се превръщат в диви зверове. Легендата е дълговечна. Защото за изпълнението на ред свещени ритуали още първобитните хора надявали кожите на свирепи животни, като наивно вярвали, че по този начин ще се сдобият с тяхната сила.

С течение на времето тези ритуали се превърнали в елемент от култа към дявола, а върколаците или хората- вълци били подложени на гонения и унищожение.

През периода 1520- 1630 година само във Франция били доказани над тридесет случая, при които са се появявали върколаци.

През 1573 година цяло едно село в близост до Доле, Източна Франция, било обзето от смъртен страх пред върлуващ из местността върколак, който изял няколко малки деца. Когато сформираната набързо ловна хайка най- после попаднала на чудовищния звяр и то в момента, в който разкъсвал едно дете, ловците с почуда забелязали, че върколакът поразително приличал на Жил Гарние – заселил се в гората отшелник.

След като го заловили, върколакът признал, че е влязъл в съглашение с Дявола. Той му дал вълшебен мехлем, с помощта на който мигом се превръщал в див звяр. Като повечето върколаци, направили самопризнание, Гарние бил екзекутиран и изгорен.

Друг върколак обаче получил съвсем леко наказание въпреки признанието си, че се е срещал и общувал със Сатаната. От него и той получил вълшебния мехлем. Този върколак се казвал Жан Грение и извършил чудовищни престъпления. Той не бил убит, но го затворили до края на дните му в манастир.

Подобни неща са се случвали и у нас през двадесетте години на миналия век. Случвали са се и през петдесетте години, но тогава комунистическата преса ги е премълчала по лесно обясними причини.

Сред най-правдоподобните от многото съвременни теории, поставили си за цел да обяснят съществуването на върколаците, е тази за ухапани от бесни кучета хора, които впоследствие действително побеснели. Те се зъбели, ръмжели и ревели, от устата им се точела лига, а мнозина от тях дори тичали на четири крака.

Следва една аналогична версия. От векове е прието да се смята, че ухапаният от върколак също така се превръща във върколак. Връзката със заразата от бяс тук е очевидна…

Състоянието на този вид луди се влошава при пълнолуние и точно тогава те нанасят своите страховити удари.

В наши дни вече няма никакво съмнение: повечето от тези върколаци, тези кръвожадни убийци са страдали от така наречената ликантропия. Това е едно рядко психическо разстройство, при което болният започва да вярва, че се е превърнал в диво същество, в звяр.

Не можем да допуснем, че всички наши предшественици са били заслепени от суеверия или са ставали жертва на масова истерия. Това би било едно прекалено лесно обяснение за тази толкова широко разпространена легенда.

Защото разказите за върколаци упорито се носят из цяла Европа- от мрачното Средновековие, та чак до наши дни. Много упорит и дълговечен е този слух, за да бъде само измислица на болни мозъци или безумни шегаджии…

АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ

www.SuperAstro.net

Придворният астролог на кралица Елизабет I доктор Джон Дий бил и некромант, т. е. той призовавал духове и се опитвал да общува с отвъдното. Ето как той самият описва един свой неуспешен „експеримент”:

„Заедно с моя помощник Едуард Кели намерихме девствена черна кокошка, хванахме я докато спи и тя не успя да изкудкудяка. Нарамихме мантиите, вълшебния меч, черните свещи, гонга, благовонията и сглобяемия жертвеник. Не след дълго излязохме на главния път. Вървяхме по него, докато стигнахме до кръстовище. Там се спотаихме и изчакахме да стане полунощ.

След това очертахме кръг с тояга от кипарисово дърво, а в центъра на кръга- пентаграм. Добре че взехме тези предпазни мерки, защото духът, който се появи по- късно, се стресна от тях и не ни разкъса.

Застанахме точно в средата на кръга, разкъсаме живата кокошка и започнахме да повтаряме заклинанието: „Еуфас, Метахим, фругативи ет епалави”. Обърнахме се на изток, коленичихме и казахме молитвата, която завършваше с името Божие.

Тогава се яви нечист дух с глава на куче. Беше облечен в алена дреха, жълта риза и зелени бричове. Веднага го познах- беше Асводей, демонът, който преизпълва човешкото сърце с похот и го тласка към разврат и разгул.

Кели изпищя от ужас, демонът се вбеси и се хвърли към нас, но бе спрян, както вече отбелязах, от вълшебния кръг и пентагарама. Не си отиде обаче до изгрев слънце и ни остави да треперим и вием от ужас в тъмнината…”

Некромантията е способ за установяване на връзка с душите на покойниците. Не винаги със зла умисъл, макар че в миналото злонамерените опити са от преобладаващо естество.

Един от най- големите окултисти на всички времена и горещ привърженик на некромантията Елифас Леви предупреждава по този повод: „Духовете не трябва да се призовават напразно; в противен случай общуването с тях се обезсмисля, а може дори да се превърне в опасна игра, вредна за здравето и разума”.

В своята биография художникът- авантюрист Бенвенуто Челини дава едно зловещо описание на подобно преживяване. Той пише как с дванадесетгодишния си ученик Ченци и още двама приятели отишли една нощ в Колизея. Със себе си водели и един сицилиански свещеник, който минавал за магьосник. Били решили да викат демони…

След като сложната подготвителна церемония завършила, магьосникът започнал да вика на иврит, гръцки и латински демоните. Те начаса се появили и преизпълнили древния амфитеатър. Челини ги помолил да го съберат отново с любовницата му. Демоните го уверили, че до един месец тя ще е в леглото му.

Не след дълго всички се уплашили неимоверно, защото демоните продължавали да прииждат, а това вече било опасно. Много опасно! Свещеникът помолил Челини да прояви храброст и да го подкрепи, докато той се опита да ги отпрати.

Малкият Ченци обаче се уплашил не на шега и се разплакал. Това не се понравило на демоните и те били готови да разкъсат цялата компания.

Тогава магьосникът решил да приложи една крайна мярка. Той запалил малко асафетида- смрадлива африканска смола. Нетърпимата воня действително разгонила освирепелите демони…

Осланяйки се на теорията на относителността и квантовата физика, психологът Лорънс Лешън предложи неотдавна една интересна хипотеза. Според нея на този свят съществуват два вида реалност. Едната Лешън нарича сетивна, а другата- ясновидска. Според него и двете реалности са еднакво истински и те взаимно се допълват. Досущ като цветовете на спектъра.

Ние изживяваме живота си в единия край на спектъра- този на сетивната реалност. Надарените мистици, медиумите и поетите имат достъп и до другия край на този въображаем спектър. Некромантията е може би способ за придвижване от единия край на спектъра до другия. Силите на ума и въображението все още не са проучени и разбрани докрай. Твърде вероятно е благодарение на тях един ден да осъществим всичките си мечти- да общуваме с ангели или да викаме зли духове от ада…

АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ

www.SuperAstro.net