ЛЪЖА И ИЗМАМА

ШАШМАТА, НАРЕЧЕНА ДИЕТОЛОГИЯ        

Столетия наред цяла армия от шмекери и шарлатани измисля и лансира диети, като обещава на лековерните шишковци истински чудеса. Смята се, че в наши дни съществуват над 27 000 диети! Най- интересното e това, че  нито една от тези диети на дава задоволителен, траен резултат! Нито една!

Та вижте само нашенските диетолози! И д-р Емилова, и проф. д- р Байкова са  възпълни, но не спират да ни поучават, как трябва да отслабваме. Възниква, разбира се, съвсем основателният въпрос, защо, след като толкова много знаят, не вземат да отслабнат самите те?!

Ако се върнем назад в историята, ще установим, че диетите наистина не вършат работа. Въпреки това обаче през вековете винаги е имало хора, които са се подлагали на глад в името на красотата, независимо какво им коства това. От Романтизма до днес нищо не се е променило. Единствено портфейлите на диетолозите са надебелели. В сезона на коледните празници и новогодишни фиести “Мирър” публикува кратка предистория на бизнеса с човешките комплекси, известен днес под името диетология.
Първият бестселър сред книгите за диети е „Изкуството на дълголетието”, публикуван през 1598 г. от венецианския търговец Луиджи Корнаро. Той бил прекалено презадоволен, от което напълнял изключително и впоследствие се разболял. В отчаянието си, той сам съставил диета – първият високопротеинов режим,  ограничаващ приема на въглехидрати. Той е първият, който се е сетил да ограничи калориите. В крайна сметка диетата му се оказала успешна и той доживял до 90-годишна възраст, хранейки се всеки ден, а понякога и за цели два – само с по един жълтък от яйце. Откакто съществуват диетите, съществуват и „магическите” хапчета за отслабване.

В ранните години на науката диетология се предлагали дори тенийни червеи, които хората гълтали смело, а после пък пиели хапчета, за да убият гадинките в корема им. Тениите изяждали хранителните вещества и мазнините, с които се храни тялото. Този метод продължава да се използва и по-късно, като се смята се, че по този начин се опитвала да отслабне и прочутата оперна певица Мария Калас (1923-1977).

Великият британски поет лорд Байрон (1788-1824) бил първият от известните, който решил да се подложи на диета. Той не бил онзи блед и слаб поет, познат ни от Романтизма, а по-скоро дебеланко. Също като днешните звезди и той работел върху тялото си и се придържал стриктно към режима си. Ядял бисквити и плодове и пиел сода. През 1806 г. тежал 87 кг, а 5 години по-късно – 57 кг. Останал обсебен от диетите до смъртта си, когато загинал от треска пред крепостните стени на Лепанто в гръцката освободителна война срещу турците. Байрон бил наясно, че диетите са вредни и са причина за всичките му боледувания.

Козметичната хирургия също е от стари времена. Пластичните лекари от късната Викторианска епоха били смятани от останалите доктори за най-долни лъжци, защото разчитали на жени, готови да похарчат и последните си пари, да страдат и да бъдат подлагани на немислими мъчения само и само да им махнат няколкото излишни килограма плът. Хирурзите били твърде наясно, че проблемът на пациентите им е по-скоро психически, но нямали нищо против да напълнят джобовете си от техните комплекси.

Във Викторианската ера търсенето на хапчета за отслабване било огромно и ги произвеждали в промишлени количества. Повечето от тях били безобидни, направени от сапун и свинска мас. Някои обаче били смъртоносни, тъй като съдържали арсен и стрихнин – отрови, ускоряващи метаболизма. Рекламите естествено били изкусителни и показвали ефекта в перспектива – познатото ни рекламно „преди и сега”. Наивниците ги купували, доверявайки се на научните доводи, с които невежите продавачи ги убеждавали.

През 1920 г. в Америка над 100 000 души взимали канцерогенния химикал динитрофенол, смятайки, че с негова помощ ще отслабнат. Вместо това мнозина от тях ослепели. В най-добрия случай, хората на диета отслабвали с килограм до килограм и половина седмично. Динитрофенолът бил забранен чак през 1938 г.

 
Холивудските звезди са били винаги модели за подражание. Всеки от известните актьори си имал собствен диетолог, който печелел добре от жаждата за слава на клиента си. Нерядко докторът и звездата споделяли и едно легло. Такъв е случаят и на американската актриса от шведски произход Грета Гарбо (1905-1990) и нейният диетолог Гейлорд Хаусър. Хаусър (1895–1984) бил красив мъж с неповторима харизма и фалшив докторат, който добре знаел, че „скъпоплатените филмови звезди живеят в страх да не загубят привлекателността и следователно популярността си”. За прочутите актьори от Холивуд нито една диета не била прекалено скъпа, нито пък за техните фенове, които отчаяно се опитвали да приличат на идолите си. Познато ли звучи?!

Пикът на диетите дошъл през XX в. Индустрията разчитала на страховете и притесненията на хората, за да продава продуктите си, също както днес. В началото на миналия век изключително популярни били идеите на Хорас Флетчър (1849–1919), който изповядвал  мотото: „Nature will castigate those who don’t masticate” или преведено на разбираем непоетичен език: „Природата ще накаже тези, които не дъвчат”.

Флетчъризмът пленил големи умове на епохата – американският писател Хенри Джеймс, европейският майстор на късия разказ Франц Кафка и самият основател на американския федерален резерв Джон Д. Рокфелер. Според Хорас тайната била в дъвченето. Той твърдял, че всеки залък трябва да бъде смлян идеално, а неговата течност да бъде изсмукана, докато не остане сухото вещество, което се поглъща накрая.

Така според неговите теории, глава лук имала нужда от 700 сдъвквания. За да докаже своите теории, Флетчър бил готов на всичко. Включително да носи проба от собствените си екскременти в джоба си, чрез която показвал ефективността на своята система. Ако се вярва на слуховете, носещи се и до днес, изхожданото от професора миришело на „топли бисквити”.

В наши дни всеки средно интелигентен човек би трябвало да знае, че се отслабва само по един единствен начин: намалявате приема на калории и увеличавате движението. Това и САМО това е “пътят към храма”!

 

АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ

www.SuperAstro.net

 

Share